Anita765 (Ани Монева)
296 11769
14.10.2021 г., 22:30 ч.  

Последната надежда 

  Поезия » Друга
747 5 21

Сам съм, сине, блести светофарът
и отсреща неонът блести.
На раздумка съм с моята старост,
попривикнах аз с нея... почти.

 

Но не светна зеленото, сине...
Все се стряскам щом хлопне врата.
И си спомням когато замина
преди толкова много лета.

 

А се радвах, но как се надявам,
да прекрачиш през стария праг.
Днес пустосвам си хитрия дявол,
щото денем изпраща ми мрак,

 

да убие в мен тази надежда –
в моя ден сетен лъч светлина.
Няма милост и както изглежда,
не изпитва за нищо вина.

 

Но не давам, не давам да вземе
и искра от последния плам.
Само знаеш, е старост до време...
Ако можеш ела си, ела...

© Ани Монева Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Ех, Ани!
  • Твоята поезия винаги вълнува, Ани! Мъдра, чувствена и притегателна с болящи истини е тя. Поздравявам те и чакам отново да пуснеш тук свои творби!
  • Вълнуваща творба!
  • Ох, много ме заболя и мен от тази липса!
  • Прекрасен стих,! Сви ми сърцето...
  • Обичам образите, които изграждаш, Ани!
  • За твоите стихове думите винаги са малко и недостатъчни...
  • Хубаво е! Тъжно!
  • истинное.как всё последнее
  • Красиво стихотворение, за съкровеното желание на един любящ баща, който очаква сбъдване на своята надежда.
  • Последен вопъл, но съдбата поднася и чудеса. Поздрави!
  • Много е хубаво, Ани! Много!
  • Трудно е, когато децата напуснат домът на родителите, но това са нещата от живота и това е което трябва да се случи. Детето трябва да порасте, да създаде свое семейство и свой живот. Много по-тъжно е детето да няма възможността да бъде самостоятелно, да зависи цял живот от родителите си и да не може никога да създаде свое семейство и да тръгне по своят път. Няма по-голяма болка за един родител от тази- да вижда как детето му е зависимо цял живот от него. И няма по-голям страх от този- да не знае какво ще се случи с това беззащитно дете, когато него го няма.
  • Ох,как добре те разбирам,защото и аз всеки ден викам "ела си,ела".Когато нещо извира от сърцето,то винаги е прекрасно!Слагам го в любими.
  • Много тъжно, но истинско! За съжаление! Хареса ми!
  • Благодаря на всички, спрели се при мен!
  • Поздравления! Прекрасна творба!
  • Самотата не винаги е лоша, но когато останат само двете със самотата, мислите са лош враг.
    Хареса ми.
  • Чудесно!
  • Надеждата... Добре, че съществува.
    А светофарът е суров разпоредител.
    Не бърза. Цветовете си редува...
    Дали защото не е бил родител?

    Аплодисменти и от мен! Докосна ме!
  • Тъжно, но хубаво.
Предложения
: ??:??