Опитах се да бъда много истинска,
бродирах нощите с копринени слова.
Не вярвах, че са само лунни приказки -
пътеки са. Хиляда и една.
Хиляда и едно парченца сбъдване,
събрани в полунощната наслада.
Понякога си вярвах, чак до съмване,
че съм последната Шехерезада.
А лятото преля във тежка есен
и сложи край на сладките мечтания -
разбрах, че принцът търси си принцеса
с хиляда и едно, уви, желания.
© Христина Мачикян Всички права запазени
Дочка, удоволствието е взаимно!