Последни думи
Животът ми е просто черна бездна.
Ти знаеш, толкова е тъмно.
А ме задушава, не дишам.
Държи ме и затяга хватката си,
отнемайки всяка капка мой живот.
Ако откъсна ръцете ти и откъсна краката ти,
би ли все още ме обичал, въпреки това?
Ако си на предела и се измъчваш,
разкъсван и разиграван...
Би ли все още ме обичал, въпреки това?
Няма любов, нито щастлив край.
Само четири стени от самота.
Безсилен да избягаш,
хванат в смъртност
на онова, което някога наричах живот.
Няма любов, нито щастлив край.
Само разрушения от лед.
Безсилен да се стоплиш сам,
когато си хванат в смъртността,
наричана от хората живот.
© Диляна Неделчева Всички права запазени
А веднаж написах едно стихче "Сбогом" и хората си помислиха, че ще умирам и черз това стихотворение се сбогувах с приятелите си.
Омръзна ми от подобни съобщения и почнах вече да давам предупреждения.