2.10.2017 г., 12:19 ч.

Последни летни песъчинки 

  Поезия » Философска
753 9 19

Какво е всъщност лятото, какво е?

Един сезон, през който мен ме няма

Иван Вълев

 

 

Вълните впиха острите си нокти

в дантелите на стихналия пясък.

Прибрани са бездомници и лодки

в приюта – и на кея стана тясно.

 

Така е пусто и дъхти на слама,

на морска сол и мъртви водорасли –

в сезона, в който вече нас ни няма,

и сенките ни странно са порасли.

 

А синьото на въздуха жълтее

и бавно се превръща в мокра шума.

Треперещи, се носят в суховея

помежду нас мълчаните ни думи.

 

Сега сме по-самотни и от птици,

забравили към своя юг да литнат.

И любовта ни повече прилича

на безпредметна и жестока битка.

 

Щом няма вече нищо да ни свързва,

ще спре морето с нас да си говори.

Потегля лятото към своя свършек,

като затвориш своя бял прозорец.

© Валентина Йотова Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • И аз, съвсем заслужено, го сложих в "любими"! Усетих магичността на думите "а синьото на въздуха жълтее" и сякаш чух отново гласа на Пламен... Натъжих се, но тъгата е сякаш прозрачна и светеща.
    Ех, Валюшо, какви ги правиш само...!
  • Каква красота!
  • Поетично великолепие!...Поздравявам те, Валя! В любими.
  • Благодаря ви, приятели, бъдете
  • Съвършенство!!
  • Супер!
  • Какъв красив стих...
  • Великолепен стих!
  • Аплодисменти, Валя! Много ми хареса!
  • Чудесен стих!..
    Искрени поздрави!...
  • Чудесна творба, Валя! Като песен се лее!
    Създава асоциация! Харесах и оценявам!
  • "в сезона, в който вече нас ни няма,

    и сенките ни странно са порасли."

    Порастват сенките. Расте и разстоянието...
    А лятото вината му каква е?
    Когато гърбом си общуват двама
    Сезоните са само фон. Това е...

    Благодаря, Валя. Замисли ме...
  • "...Сега сме по-самотни и от птици,
    забравили към своя юг да литнат..."
    Страхотен стих, Валя! Аплодисменти и от мен!
  • Красив стих, Валя! Браво!
  • И аз направих асоциацията с невероятното изпълнение на Пламен Ставрев.
    Стихът ти грабва и носи твоят отпечатък!
  • Грабващ и запомнящ се стих, Валя, поздрави!
  • Един бургаски поет, едно стихотворение изпято в песен...
    Много хубаво стихотворение, Валентина!
    Разчувства ме, защото имам посвещение в памет на певеца, сигурен съм, че знаеш за кого иде реч...
    Че кой не е слушал този тъжен романтик Пламен Ставрев...
  • Браво адаш!
  • Пораснали сенки....затворени прозорци....и море, което вече не говори...
    Страхотно стихотворение,Вале - за тежестта на мълчаните думи!
Предложения
: ??:??