Димят в очакване стърнища,
та семена да приютят,
а аз не чакам вече нищо,
а Месецът е тънък, млад.
Опитва нещо да ми каже,
но тихо, че ветрецът спи
и синя локва на паважа,
сънува птици и липи.
Далечен спомен тихо пръска,
по клепките ми златен сън.
А есен шарена и дръзка,
умът ми мами там, навън. ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Вход
Регистрация