Gavrail45 (Гавраил Йосифов)
307 8035
1.10.2016 г., 10:14 ч.

Последният Човек 

  Поезия » Философска
479 2 4

Последният Човек

бездушно вглежда се в небето,

а то безмълвно тъмнее и мълчи,

отровен дим се стеле над полето,

посока няма, а той върви.

 

Природата го бе направила разумен,

вселила част от своята Душа,

а той създаде Ад пагубен,

запали огньове, в които изгоря.

 

Изчезващ вид. Опитът приключи.

Остави ли след себе си поне следи

следващият "сапиенс" да се не чуди

кой път за оцеляване да извърви.

 

Септември, 2016

Варна, Гавраил

© Гавраил Йосифов Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Мелани,Владислав,Владимир,Ангел,благодаря че посетихте моята страница.Желая ви успешна седмица!
  • Поздрави за хубавият стих!!!
  • Много, много ми хареса!
  • Много ми хареса! Споделям тъгата и гнева, но се чудя щом и тогава не се е предал и живее, въпреки, че всичко е тъмно, макар и последни мигове...все пак толкова ли е бездушен. Везнъж прочетох тази мисъл"Това, което не трябва да е и върши лошо си отива", от друга страна обаче би ли могъл да живее сам,дори и с душа. Според мен не, защото душата си отива, когато не я споделяме, а без душа ние сме само тяло...
    Към много размисли води тази творба. Според мен, човек още не е загубил душата си, но ако не я споделя, пази я само за себе си или не и дава шанс да живее, просто ще я загуби...

    "Природата го бе направила разумен,
    вселила част от своята Душа,
    а той създаде Ад пагубен,
    запали огньове, в които изгоря.

    Изчезващ вид. Опитът приключи.
    Остави ли след себе си поне следи
    следващият "сапиенс" да се не чуди
    кой път за оцеляване да извърви."

    Много дълбока философия!
Предложения
: ??:??