ПОСЛЕДНИЯТ ДЕН НА АВГУСТ

... живот покрай морето си живея! – реша ли, че ми писне от града,

се смъквам – леко трезвен, там, на кея – да си развея бялата брада,

понякога посрещам сутрин бриза, изпращам вечер късния мелтем,

и под слънцата вехтата ми риза се сбръчка, сви се, прежълтя съвсем,

взех да се радвам с чайките, поели в ачика – развъртели луд джурум,

и си вървя по пясъците бели – пустинник в Гоби, Тар и Къзълкум,

и за сафрид тропосвам вълнолома – и цял ден тегля празно чепаре,

денят до мен пътика, все по-тромав – пингвин, надянал моето сетре,

броим вълните с псето – помиярче, което за другарче, май, ме взе? –

как се наливаш с тази бира, старче? – като че ли ме пита, – без мезе,

и, делнали си две менте консерви, да се прекръстя трижди с "Отче наш!",

и да изчезна в своя тих септемврий след чайките над варненския плаж.