Последният есенен лист
ПОСЛЕДНИЯТ ЕСЕНЕН ЛИСТ
Луната покрай хълма се търкулна –
семчица в дланта на южен вятър.
От нея ли на заранта ще лумне
бликащият цвят на светлината?
Какво сънувала съм, не разказвам.
Понякога е нужно да се скрие.
Което нося и тая на пазва.
Защото може и да ме убие.
Душата ми да грабне някой дебне,
в юмрук да стисне писъка ми птичи.
Но аз не искам да съм непотребна,
щом имам малко време да обичам.
Знам – пътят никъде не продължава.
След него мракът е непроходим.
И любовта, в която се раздавам,
дано да не изчезне – яко дим.
© Валентина Йотова Всички права запазени
Свързани произведения
Коментари
-
И аз на това се надявам, Нинче.
-
Любовта никога не изчезва!
-
Всяко време, в което обичаш, е ценно, Пале
-
Малко, много, кой знае? Важното е да го имаш, защото времето за обичане не се измерва с време (тавтология нарочна)!
Поздравления! -
Благодаря, Марко, май късно го осъзнаваме това, нали?
-
Доче, радвам се да те видя, мила.
-
И любовта, в която се раздавам,
дано да не изчезне – яко дим...
Няма да изчезне, Валентина.
Няма по-голямо щастие от това, да даваш от себе си на другите.
Който може и успява да го прави, е най-щастливия човек.
Поздрави за творбата ! -
Благодаря, Люси.
-
"Но аз не искам да съм непотребна,
щом имам малко време да обичам." -
Благодаря, Златна.
-
Дано, колко искрено 😊
-
С Валери Станков!
-
Благодаря, Валюше.
-
Браво за прекрасната творба!
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
