21.11.2018 г., 11:14 ч.

Последният каприз на есента 

  Поезия » Друга
570 6 7

Дъждът 

разчупва питата на тишината

на малки късчета живот.

Кълват я птиците,

претърсващи водата,

за къшея, оставен им от Теб.

 

Когато го намерят 

се боричкат

за по-голямата троха.

В олуците,

със стон, изтича

последният каприз на есента.

 

Повдига се,

полекичка, мъглата

над спомена за хубавите дни.

Тогава

се пързаляхме с шейната

и чакахме снегът да се стопи.

© Лина - Светлана Караколева Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??