Валери_Станков (Валери Станков)
1386 942
18.09.2024 г., 18:36 ч.  

Последният влак на България 

  Поезия
157 4 8

ПОСЛЕДНИЯТ ВЛАК НА БЪЛГАРИЯ

Роден съм сякаш че на ЖП-гара –
на пътищата ро̀ден брат близнак.
И през воня на дзифт, мъгла и сяра
клатушкам се в последния си влак.

Къде ме води? – нявга ще узная.
И води ли ме нейде въобще.
Дали към Ада, или пък към Рая? –
се питам със наивност на дете.

Кондукторът за седми път минава
да ми огледа празното купе.
България вони като държава
на гербери, на пот – и БСП.

И сигурно пиян е машинистът,
повел ни през поредния тунел.
Вторачвам се в предизборната листа –
все мъртъвци във гробищен парцел!

Надежда взорът никъде не види.
На път потеглил, блъскам се в стена –
от Варна през Карлуково – до Видин,
живеем всички в лудница една!

Додето изпухтя една цигара
край буфера, омазан с педя грес,
край моята последна ЖП-гара
животът мина с бързия експрес.

© Валери Станков Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Голямо пророческо послание за днешната изтерзана България!
  • "от Варна през Карлуково – до Видин,
    живеем всички в лудница една!"
    Страхотен!
  • Голям си, Валери!
  • Безпощадно точен.
  • Това е сарказъм с точността на Метроном.
  • Рядко използвам суперлативи, но този стих за мен лично е пример, за съвременна гражданска поезия.
    Това е, анализите ги оставам на тези, които го могат.
    Поздравявам те!
  • България си е наред, Валери. Во нята се носи от населението. Нашего брата Ганьо е прост , но с голямо самочувствие и оттам му идват бедите. Спокойна и вдъхновена вечер.
Предложения
: ??:??