Стаена в спалнята на мрака
една душа на глас ридай,
че няма сили да дочака
цвета на утринния рай.
А как жадува да прегърне
с усмивка първите лъчи
и слънцето с очи да зърне
преди сама да полети.
Но ето светлината идва,
изгряват първите лъчи,
ефирната и плът политва
в небето с обич да кръжи.
© Наташа Басарова Всички права запазени