Роз, о, мила,
ти знаеше, че не бе единствена,
че преди е било, и след теб
пак ще има жени в живота ми,
ала разбери, че и ти имаше честта
да ме обичаш, както единствено ти би могла,
и да ме убиеш по твоята уникална идея.
О, очи на убиец! Нима е възможно
друга такава жестокост да има...
Или всичко това във ума ми е?...
Любима моя,
знаеш ли колко пъти съм умирал?
Че по-разумен от котка съм и живея отново,
но страх ще да диктува живота ми...
Във чуждия поглед - лъст и желание,
уви, ловци и вампири под маски
на страст, самота, отчаяние,
непокорени върхове, а всъщност - окаяние.
След всяка смърт търсих,
търсих душа, спасение, теб, търсих себе си,
през прозореца на нашата спалня, о, Роз,
гледах Зима и Лято ведно, гледах своето погребение.
О, красиво видение!
Последното листо от дървото замина си,
нека пием за твоя триумф и за мойто рождение!
Ала Роз, дано тази капка вино,
де пада по бузата ти, е твоя победа...
(... а не поражение... )
© Илейн Всички права запазени