Последно сбогом днес ти казвам, Мамо!
Уви! Настъпи твоят сетен час!
Отиде си с една въздишка само –
навярно пак със мисълта за нас!
Отиде си – светът се преобърна,
угасна топлината в роден дом
и споменът от детството се върна
как с обич ни целуваш мълчешком…
Почивай в мир – там татко те очаква!
След време може да се срещнем пак,
душата ми отчаяна проплаква
от грохота на пръст върху капак...
24.06.2016 год.
Любомир Попов
© Любомир Попов Всички права запазени