Последното листо

19.06.2013 г., 11:55 ч.

Поезия » Любовна

571 0 2

Не спират да се ронят старите листа,

безшумно сливат се с нечутите слова.

Говоря с празнината в моето сърце:

последен монолог към епилог за теб.

Шумата се трупа, вятърът свисти...

зимата дохожда пред очите ми сами.

Ще може ли цигулката сега да подкрепи

с тон, последната ми дума тук да долови:

отдавна чутата – лъжа през пролетта,

сега ще я повторя, но на крачки от снега.

Финални надписи текат на фона на дъжда:

в истина преди да се превърне тя. Сбогом,

в ръката ти отрони се последното листо –

повика го и върна ми го сам само:

Върна ми го с на цигулката плача...

студът започна и небето побеля...

Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.