Послепис

           Вървях

                   по улицата

                         и неясен -

           на бъдещето

                  скри се

                        силуетът.

          Зад мен,

                        от миналото,

                             шепот

          чух - прекрасен,

                       забравен,

                          сред градинските

          дървета.

                     Затича се денят -

                          изплашен,

           повика

                       изоставеното

                           вчера.

             И заваля!

                          Пороят

                              бе ужасен!

            На чужд адрес

                            спасение

                                   намерих.

            Там срещнах се

                       с досадницата

                            стара -

            с Умората!

                     И кимнах

                           отегчено...

                     P. S.

            Отмиваше дъждът

                  следи

                       по тротоара,

             а бурята

                        се сърдеше

                            на времето.