10.12.2011 г., 22:16 ч.

Посока 

  Поезия » Философска
1001 0 2
Тя е точката B - моят път за нанякъде,
изсветляло море, избуяли влакове,
самолетни пожари с очи срещу слънцето,
тя е топла и шарена. Сивопръста
тропа шумно. Кълне се -
през отворени порти не влиза,
а се вмъква коварно
и задига последната риза.
Тя се хвърля внезапно, като палаво малко момиченце,
като стара жена през пердето наднича.
Уж се крие, а пред всички случайно
изкрещява "Обичам те!" ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Елица Кръстева Всички права запазени

Предложения
: ??:??