18.11.2013 г., 21:50 ч.

Посока 

  Поезия
525 0 1
Душата се скита самотна през граница;
все по-смутено се влачи керванът.
Кучета лаят досадно, но навикът
трудно отмира... Смълчана, камбаната
вече не бие за никой и някак си
времето лее се тъй безпределно.
Светеше някога пламък през зимата,
който ни сгряваше духом и телом.
Ето, отцеждам от думите обич,
все по-гранясала, стържейки дъното.
Искам да пия нектара на розите –
жадно бодлите им впиват се в гърлото. ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Константин Дренски Всички права запазени

Предложения
: ??:??