П О С О К А
Една трайна посока, един вечен покров –
неизменно вградени в моя вътришен зов.
Една луда вихрушка все препуска в галоп.
Ту извие над пътя, ту се свие във сноп.
Във света безизходен вечно търся врата.
От проклятия тъмни аз плета свобода.
Във сърцето си трупам събрания гнет,
но с вълшебство го хвърлям в изгнилия плет.
Една трайна посока – тя е истинска в мен.
Час след час приближавам незнайния ден
и покрова небесен все на там ме зове. ...