Човече, спри се! Бързо остаряваш –
в амбиция за власт и за пари.
Косите твои рано побеляват.
Очите уморени погледни!
Но ти не можеш! Днес са ослепели.
От блясъка на целия разкош.
Товар кипи във сивите ти вени –
душата чезне в полунощ.
Нима кажи, ще вкусиш лукса?!
С пресъхващ апетит от завистта.
Със злобата повярвай! Тук са.
Щастлив ли си без радостта? ...