20.01.2009 г., 6:50 ч.
Посрещане
443
0
1
ПОСРЕЩАНЕ
С облак на кипарис нанизан –
посреща ме морският бряг.
Вълните вдигат белите си ризи,
подгонени от вечен бяг.
Не си морето, което помня,
дори и гларусите ти са зли.
Къде изчезна дюната огромна?
Дали за миналото ме боли?
Детето вече станало е мъж.
На конче в детството се връща.
Голямото смали се изведнъж -
дворецът днес е стара къща…
© Мимо Николов Всички права запазени
Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
На конче в детството се връща.
Голямото смали се изведнъж -
дворецът днес е стара къща…"
Има чар в старите къщи.