koral (Кирилка Пачева)
387 709
16.11.2010 г., 20:19 ч.

Пост 

  Поезия » Философска
407 0 0

Започна постът

и всичко дребно

като сянка си изтля -

гняв,

страх,

загуба,

вина.

Остана само

малката

и скромна светлина.

Тя става сутрин,

вярва

и дерзай.

А вечер ляга

уморена

и тъжна -

''слаба съм''.

Но другите избягаха,

от поста се уплашиха.

А тя остана -

малкото сияние,

което ме издига

над света...

© Кирилка Пачева Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??