16.11.2010 г., 20:19 ч.

Пост 

  Поезия » Философска
5.0 (1)
455 0 0
Започна постът
и всичко дребно
като сянка си изтля -
гняв,
страх,
загуба,
вина.
Остана само
малката
и скромна светлина.
Тя става сутрин,
вярва ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Кирилка Пачева Всички права запазени

Предложения
  • И днес очите ти приличат на прозорци към най-зеленото небе, в които косо един разплакан месец, гол и...
  • Уж е същият път. Като сребърна змия, криволичеща, се извива снагата му тясна, завой след завой. С пл...
  • Аз зная как боли да раждаш себе си и може да се случи много пъти - възкръсваш и се вкопчваш в светов...

Още произведения »