23.09.2010 г., 11:33 ч.

Постоянна величина 

  Поезия » Философска
5.0 / 2
598 0 2

В тиха стара къща

спомен се завръща -

с вироглаво детство -

истинско вълшебство!

Нищо не си тръгва

и денят не мръква -

песни, смях и глъчка!

Боб на гърне къкри,

свети жарък въглен,

с приказки осъмнал -

в тази тиха къща -

нещо се завръща...

 

© Мариола Томова Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
  • Нямам време за късни раздели в тишина, от която боли. Само длани, до болка поели шепа кръв от фалшив...
  • Дойдох и днес... Не ти ли е студено? Под мрамора е ледена пръстта... Не, няма нищо ново покрай мене....
  • Колко хора я знаят по Божия свят – тази шарена черга на земните плещи?... С красотата на рай и с ина...

Още произведения »