anabel7 (Албена Димитрова)
182 6880
11.12.2012 г., 19:43 ч.  

Посвещение 

  Поезия » Друга
547 0 4

Обичам Те, Господи!

Обичам Ръцете,

създали вселената,

които ме носят

по стръмния хребет...

Обичам Крилете,

с които прелитам

над тъмната бездна...

Обичам Нозете,

с пирони забити

позорно на кръста.

Кръвта Ти, пролята

за мене, обичам!

С която поръсваш

и чистиш душата ми...

Не ще ме уплашат!

Не ще ме убият!

Не ще ме откраднат

от Твоите длани!

Щом Ти ме обичаш

до смърт!... До безкрайност!...

© Албена Димитрова Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Благодаря ти, Хари! Бог да те благослови!
  • Поздравления, Албена! И аз Го обичам! Най - близките до сърцето са първите поетични опити. Следва т. нар." задобряване". Можеш да напишеш всичко, перфекрно... Но един ден, една нощ се връщаш при първата си недодялана рожба. Тя те гледа насреща. Знаеш, че можеш да я направиш по - добра... Но не я пипаш, защото това наистина си ти! Само ти! И двете плачете! Особено ти! Нека Бог да е с теб,Албена! И понякога се връщай тук...
  • Благодаря ти! Най-сетне получих коментар за това стихотворение, което за мен е най-значимо!
  • "Обичам ръцете, които ме носят по стръмния склон!"
    И аз Ги обичам тези Ръце! Но много често не разчитам на Тях, а на презумпцията, че мога и сама...
    Благодаря за този стих!
Предложения
: ??:??