7.03.2020 г., 8:42 ч.

Посветено 

  Поезия » Друга
622 5 11
Обагриха се в алено гърдите,
на славея. Сърцето му се пръсна.
Гнездо му свиха огнено звездите.
За нас е рано, а за Бог е късно.
А песента след него ще живее.
Ще милва, ще ранява, ще целува...
Все някой през сълзи ще я запее,
та нечия душа да излекува.
А нощем, щом погледнем към небето,
сред трепкащи звездици и планети.
Ще видим там на славея сърцето.
Най-ярко е. И топли. И ни свети. ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Надежда Ангелова Всички права запазени

Предложения
: ??:??