Monny (Симона Гълъбова)
223 764
3.02.2010 г., 11:47 ч.

Посветено... 

  Поезия » Друга
541 0 6

Люлякови, казваш, ми били очите?

Погребаните нощи виждаш в тях...

Но ти не знаеш, че това е от сълзите,

защото егоистка неведнъж за тебе бях.


 

Копнежите си често посещавах,

но само в късна вечер - насаме...

Тогава и честта си угощавах

и ближех рани, като мъничко вълче.


 

А твоето лице потъваше в усмивка,

сънувайки любимия си през нощта,

не даваше на щастието си почивка

и си разстилаше безчувствено мощта.


 

Не малко пъти те преглъщах,

смирено свеждах поглед и мълчах,

аз всички лоши помисли изпъждах

и с болката си розови мечти тъчах.


 

Ти никога не осъзна как нараняваш,

как ти, царицо, ме поглеждаше с насмешка,

не се и умори с усмивка да ми споменаваш,

че бях и пак ще бъда твойта детска грешка!

© Симона Гълъбова Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??