"По-добре сам, отколкото зле придружен”
Задвижен надолу по стръмната ос
от своя прогнил механизъм.
Ментално съблечен, лирически бос,
живеещ във чужд организъм.
Току се надига в мълчанието вик,
в морето от ярост потиснат.
Самотната нощ на един паразит –
отблъснат и леко замислен.
Научен да вижда далеч през света:
нанякъде, без да е нужно.
Треските в очите, смущения в слуха… ...