Събудиш ли се в бучка лед,
без мъж, без сила, без признание,
ти си посърнал слънчоглед,
затулен в ниското в изгнание.
Протягаш хилава глава
към слънчицето да погледнеш,
замяташ хрома голота
с вехнеещи листца последни.
Узрелите полюшват плът,
отдават се на урожая,
реки от семена текат
от пазвите им към безкрая. ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Вход
Регистрация