30.01.2021 г., 9:23 ч.

Потърсилият мощ 

  Поезия » Друга
434 4 10

Светът ми не за мен е съвършено огледало

руините напомнят ми за древен Вавилон,

за огъня останки нажежил до мръсно бяло,

за не един изгубен до безпаметност канон.

 

И да запомниш минало, забравеното в здрача,

захвърлено като ненужна овехтяла вещ,

е сякаш да омесиш от брашно погача

и огън да запалиш в белокаменната пещ.

 

Без музика заглъхват неизказаните думи,

тук вечно спящи не посрещат полунощ,

поредният светец и неразпознат игумен

в поредното разпятие ще търси мощ.

 

Светът ми не за мен е съвършено огледало,

и не издигнати за мен са всички тез стени,

и ако в мен намерил съм надежда оцеляла

че няма да живея с отколешните в мен вини

 

ще зная, че секирата забравил е палачът,

на две минути в мене не пристига полунощ

и мога без сълзи да викна, тихо ще заплаче

в поредното разпятие потърсилият мощ.

© Димитър Станчев Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Стиховете ти са мощ! Мн силно!
  • Истински се възхищавам на таланта ти! Прекрасно е!
  • “ И да запомниш минало, забравеното в здрача,
    захвърлено като ненужна овехтяла вещ,
    е сякаш да омесиш от брашно погача
    и огън да запалиш в белокаменната пещ.” Удоволствие е да те чета, Митко! Благодаря ти!
  • Много хубава поезия! Другите са го казали... има за какво да се замисли човек...
    Поздрав!
  • Много ми хареса
  • Това е много дълбоко, чак ме е страх да се спусна до дъното, защото май няма такова
  • Замисли ме!
    Поезията ти е чудесна!
    Поздрави, Митко!
  • Харесват ми стиховете ти, има над какво да се замисля. Различни са от блудкавата, еднодневна поезия. Поздравления!
  • С Миленка. И много харесах!
  • Размисли ме. Много ме размисли. Благодаря ти.
Предложения
: ??:??