yotovava (Валентина Йотова)
2627 22179
21.11.2018 г., 20:59 ч.

Потъване в бялото 

  Поезия » Философска
421 4 8

Невидим – и довчера плах,
снегът пред мен набира сила.
Не помня? – бях, или не бях
душа под него подслонила,
из простичкия мой възторг
от бялото му наметало.
Ратай вселенски – моят Бог! –
всели се в грешното ми тяло,
в душата ми попи скръбта,
и кротна тежкият ми поглед,
накара ме да насмета
под чергата си всяка болка,
днес свети скромният ми дом
от съвършенството му просто,
което се стопява, щом
опитам се да го докосна,
мълча – дори не дишам чак! –
тъй както се мълчи над бездна...
Щом мина ледения праг,
из белотата ще изчезна.

В.Й. 21 ноември 2018, София

© Валентина Йотова Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Макар да не долюбвам зимата, когато е красиво - красиво е
    Бъдете.
  • Обичам да те чета! От твоята белоснежна поезия ми стана по-светло на душата!
  • мълча – дори не дишам чак! –
    тъй както се мълчи над бездна...
    Щом мина ледения праг,
    из белотата ще изчезна.
    !!!
  • Прекрасно..., и мълча пред - "съвършенството му просто"...
  • "...мълча – дори не дишам чак! –
    тъй както се мълчи над бездна..."
    Мълча и се наслаждавам на прекрасната ти поезия!
  • От стиха ти лъха спокойствие и съвършенство на духовното извисяване
  • Мълчание облечено във бяло...
    И аз не дишам да не разпилея
    парченцата божествено начало,
    които във словата ти живеят...
Предложения
: ??:??