Ти укриваш истината,
светлини по пътя към успеха
и всичко бе лъжа.

Ти намираш гаранция,
че твоите думи ще са камъни
и всичко това умря.

Ти си малко неспокойна
за лика си, който разкрих
и всеки би се смял.

Ти си дива и непогрешима
и мълчиш виновно и дълго,
и всеки би разбрал.

А аз...
Виждам сякаш си прозрачна.
И виждам сякаш си от стъкло.
Готова ли си да нарисувам върху теб
чудовище?

***

Ти рисуваш върху мен
красиви истории, не спазила
и мотивите, скрити дълбоко.

Ти твориш всеки ден,
но твоите думи са стрели
и винаги раняват жестоко.

Ти отключваш себе си
и тъмната ти страна побеждава
светлината, от която съм направен.

Ти си сляпа за всичко,
но все пак за истината имаш очи
и все пак печелиш, когато падам забравен.

А аз...
Не дишам, когато съм до теб.
И не смея да те изживея отново.
Повече от достатъчно се сблъсквах с теб,
сега си иди...

***

Хей ти,
къде остави сърцето си?
Къде се изгуби
из големия град?
Аз ли те
приютих в себе си,
или всяка нощ спеше
по целия свят?