4.03.2010 г., 19:16 ч.

Повехнал спомен 

  Поезия » Пейзажна
817 0 2
Повехнал спомен
Мирис на пшеница остаряла,
като косите на старица побеляла.
Виси на стената мръсна, пожълтяла,
с часовника на времето,
безкрайно овехтяла.
А с поглед единствен настрани,
на закачалката прашна
и сакото старо с паяжините
от онези дни виси...
До масата така е близо
и огледалото над нея ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Цветослава Младенова Всички права запазени

Предложения
  • Какво си мислиш, Тодоре, кажи, понесъл подарената ти риза - че покори моминските очи и зарад тебе на...
  • Белязах ти душата с незабрава и сянката си в стъпките ти вплетох. Два въглена горещи на раздяла в съ...
  • Две чорапчета бели, очи като циганско лято – мойто кученце черно и първият детски приятел... Как бес...

Още произведения »