25.07.2020 г., 10:52 ч.

По̀вей бял 

  Поезия » Друга
730 2 6

Я повей ме, вятър ли си черен?

Разроши косите ми във рус рояк,

заплачи с очите ми – по женски верни,

събуди разцъфналия кукуряк.

Повлечи ме, дрипите ми стари,

да се веят, като бял байряк.

Прегърни ме, сухотата пари,

плаче в тишината върбалак.

Я повей ме, лятна ли си буря?

Скъсала душата ми с ръце.

Изплачи ме, колкото ти струвам,

колко ли тежи едно сърце?

Забрави ме, после ще съм сянка,

нивите ще дишат вместо мен.

По̀вей бял и цъфнала фиданка -

прегърни ме, ветре, и живей!

 

© Геновева Симеонова Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??