8.08.2024 г., 9:15 ч.

Повивам Август в жълтите треви 

  Поезия
93 6 5

ПОВИВАМ АВГУСТ В ЖЪЛТИТЕ ТРЕВИ

 

... и август неусетно се стиши на хълбок в подивялата коприва,

и зайчето наостри в миг уши след лятото – което си отива,

разлюшка се магарешкият трън, от вятъра все още непосечен,

денят си тръгна, кратък като сън, и няма да се върне нивга вече,

корията на сухо шумна пак – и листопадът почна да се стелва,

над мен небето в падащия мрак звездите разпиля като от делва,

 

и – татък премалялата река – пламтяха вече първите стърнища,

и щом се жлътне дългата лъка, ще опнат катунарите платнища,

над спечени от черен пек блата се стяга вече щъркелът за полет,

преди да се зарее над света, прости се с мен до следващата пролет,

и залезът на хълма прокърви, и слънчицето – вятър го отнесе...

Повивам август в жълтите треви – из пазвите на идещата есен.

© Валери Станков Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??