Поредният септември е отминал
и утолил е дългата ми жажда.
Аз нежните му тишини обичам –
през зимата не исках да се раждам.
Намирам смисъла да съм покоят.
В примирие листата да превръщам,
когато сенките подир пороя
завръщат се в смълчаната ми къща.
Дали погрешно себе си потърсих
сред сферите на летните лозници?
Горчилката след всички земетръси
не е причина да отглеждам птици. ...