Колко нощи оставах сама,
свита в гнездото на себе си.
Колко останки, тъга и тъма...
Колко пъти отказвах сама,
път да намеря към тебе,
за да не те нараня...
и твоите болки извиращи
с търсена обич превързвах...
Аз се лекувах сама с повторения...
Изтривах в душата си спомени.
Създавах различни нюанси.
Намерих се в себе си.