27.08.2013 г., 22:49 ч.  

Повярвайте... 

  Поезия » Друга
905 0 23

 

Когато във душата мръкне,

и нещо много ми тежи,

не търся  друго  – просто тръгвам.

Знам, пътят ще ме утеши:


че стъпките ми  разговарят

със сняг, със суха пръст, с трева...

И свличат от плещи товара,

и става леко след това.


Повярвайте. Не ме винете,

че съм  копирала от друг.

Изчезна ли, ме потърсете

на някой път, далеч оттук.
 

© Елица Ангелова Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • И аз повярвах. Поздравления!
  • Здравей, Алина!
  • Поздравления,Ели!
  • Колко мило!
    Благодаря ти, Маги!
  • Не изчезвай!
    Стой тук, за да те четем!
    Поздрави от мен!
  • Всички сте прави - искрени и възторжени...
    Благодаря за съпричастието и споделените мъдри мисли.
  • Това е един от начините - да "хванеш пътя"!!! Но не винаги, когато "избягаш" означава, че си се спасил!!!
  • Пленително...
  • При теб е истинско,без напудрени думи и нескопосани рими!Просто казваш нещо,което наистина чувствуваш и затова ти свалям шапка!
  • Пътища колкото искаш, но от себе си човек не може да избяга.
  • И аз като Краси
    А, който търси, намира
  • Вярвам ти. Като му писне на човек му се ще да си плюе на петите.
    А пътища - много.
  • Балсам за душата ми са твоите кротки,милостиви,човеколюбиви стихове,Ели!
  • И стихът ти ромоли като бистра вода!
  • "Човекът е човек,когато е на път"...Поздравления за начина, по
    който превъплъщаваш идеята - фино и интелигентно, Елинко!
  • Прекрасно е Ели! Поздрави!!
  • Вярвам и аз,само в изминатите стъпки мъката се стопява и улеква на душата!Поздрав!
  • Движението, Водичке, е равновесие и то утешава!Когато те налегне мъка, ще те търся по някой далечен път!Поздравление за философското стихо!Бъди!
  • Далечните мои пътища ..., може пък да се срещнем някъде там ...! Поздрав, Ели!
  • Отново хубав стих! Поздрави!
  • Обичам да те чета...
    Поздравления!
  • Великият Керуа и не само...
    Точно затова казвам, че не съм копирала идеята. Има моменти,когато човек преоткрива познати истини.
    Благодаря ви, Момчета!
  • Пътищата са като линиите на ръката! Благодарение на твоите редове се сетих за великия Дж.Керуак!
    Поздрав, Ели!
Предложения
: ??:??