"Аз те обичам толкова много - не ме ли обичаш и ти?"
Най-сетне принцът й обясни защо желае тя да бъде до него
- Ти ми напомняш за една девойка, която вече никога няма да видя.
Ханс Кристиан Андерсен
Позна ли ме?
Аз съм онова мъниче, което плува
в черупката на орех.
През пролетта видя ме,
а съвсем наскоро
в очите ми започна да се взираш.
Позна ли ме?
С душата на светулка
просветвам, само ако вън е тъмно.
Доскоро със снежинките танцувах,
от ледено дихание премръзвах.
Позна ли ме?
Ако не си - послушай,
когато бурята бушува -
отпаднеш ли (към дъното повлечен)
в прегръдката ми нежна ще осъмваш.
Ще те целувам тихо
дъхът ми ще те топли.
С очите ми вълшебства ще откриваш;
делфините ще плуват във небето,
ще зреят ябълки дори през зимата...
Разбра ли колко много те обичам?
... Дали очите ти ме искат...
Ако сега (веднага) ме целунеш -
далечното ще стане близко.
Позна ли ме?
измислих се самичка...
И много искам да повярваш,
че всеки път, когато си самотен,
ще ме намираш в песента на славей.
(ако ме видиш... на никого не казвай)
© Дакота Всички права запазени
ще зреят ябълки дори през зимата...