Защото ти повярвах се променям.
Променя се и вярата ми в хората.
В това, че който иска да е с мене,
забравя що е - колкото пък толкова.
Защото не достига само обич.
Ний трябва да се взираме във слънцето.
В съдбовната му животворна орис.
В лъчите му - тез' галещи ни пръсти...
В най-тихото ни кътче на сърцето,
в кръвта, чиито вени са пред спукване,
от туй, че все те нямам във ръцете си,
и сякаш ти не идваш, а сбогуваш се... ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Вход
Регистрация