ПРАГ
Не пусна никой този праг,
дошъл да го прекрачи с лошо.
Отсява дълго свой от враг,
безмълвно тежестта си носи.
Той помни тихото сбогуване,
думите на мама благи...
Животът е едно пътуване,
а любовта ме връща...
Смирявам се,
по-ниска съм
от прага
в бащината къща.
© Радка Миндова Всички права запазени