twinset (Икабод Крейн)
35 67
24.12.2007 г., 22:09 ч.

Прагма 

  Поезия » Философска
701 0 3
Вселената,
вселената за жалост
се оказа малка -
една тетрадка в моята глава,
драскаща по мозъка
и хранеща неврозата във всички вас!
Защо няма да живея вечно?
Защо трябва да умирам?
Защо не намирам нищо човешко
в животните, наречени хора?
Защо се моля истината да е сън?
Сънят ли е реалността?
Или е само протокол
от сухи данни в опаковка - станиол?
Не искам никой от вас!
Вие сте жалки,
както и аз!
Където има кръв, боли!
В мечтите няма кръв!
Коя е тяхната наука?
Пушенето убива!
Непушенето също!
Презирам омразата,
а тя ме черпи на бара
с чаша страх и поквара;
приспива ме в хотел,
но тя не си отива!
Намигва престорено и ми казва,
че всичко, което обичам, НАКАЗВА!







© Икабод Крейн Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Пушенето убива!
    Непушенето също!
    Презирам омразата,
    а тя ме черпи на бара
    с чаша страх и поквара;
    приспива ме в хотел,
    но тя не си отива!
    ......................
    Днес изпий едно на бара с Любовта!
    Честита коледа!!!
  • "Защо не намирам нищо човешко
    в животните, наречени хора?" защото нищо човешко не е останало в тях...
    Боли от мечтите,защото правят грозната реалност още по-нетърпима...
  • Само в определени моменти, през другото време е красиво. Ако пък това обичане е наказание, потърси друго.
    Весели празници!
Предложения
: ??:??