2.12.2010 г., 15:37 ч.

Прах 

  Поезия » Друга
749 0 1
Прах
Нощта ми хвърли във очите прах.
Изгубих пътя към звездите!
За миг едничък ослепях,
а рухнах - цялата разбита...
И исках тайно със метала да се слея,
когато самолетът ми в пръстта се свлече,
защото знаех, че дори да оцелея,
аз никога не ще политна вече...
2003г.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Елица Василева Всички права запазени

Предложения
  • Повиках те от тъмната си бездна, в която бях затворник на смъртта. Яви се ти и с любовта превзе ме -...
  • След осмия си вой, те измълчах. Така че погрозняха всички зими. А мислите по листите горях, да ги из...
  • И когато полека пристъпи, тя – красива, с коса до нозете, всичко евтино вече е скъпо и безценно е вс...

Още произведения »