16.04.2010 г., 20:52 ч.

Прашинка малка 

  Поезия » Философска
852 0 0

Животът е... безкраен кръговрат,
а любовта... пътеката към ада.
Прашинка съм, във тоз огромен свят
една прашинка малка, ала страдам!

Летя без цел, посока и компас...
безкрайно мъничка, безкрайно жалка.
Все някой друг решил е вместо нас -
на вятъра играчката съм малка!

Една прашинка в космоса - живот,
ненужна и до крайност непотребна.
Жадува днес за истинска любов,
но кой зачита таз прашинка дребна?

Ще си отида непотребна и сама...
на някой рафт на твоя дом - забрава.
Какъв е смисълът от всичкото това?
Родилият се дребен, дребен си остава!

© Таня Илиева Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??