dansyto (Данаил Таков)
817 3640
20.12.2018 г., 13:46 ч.

Прашинка ще съм... 

  Поезия » Друга
396 1 4

Нима не сме прашинки – скални капки,

заустени към майката земя?

И в дните наши, отредено – кратки,

целта не е ли простичко – една?

 

Заченати от сливане на клетки,

развили се в утробната среда.

Родени и изплакали на глътки

се втурваме и сграбчваме света.

 

Започваме с борбите непрестанни,

засуквайки от майчино зърно.

Със погледите питащи и странни –

това пък за какво ни е, защо?

 

Училище, студенство и женитба,

родителство, кариера и мечти.

Веселие, наздравици, гонитба

на вятърните мелници, уви.

 

Годишнини и бръчки, и болежки,

с тийнейджъри неволи до зори.

Пропадане и ставане, и грешки –

съдбата знае да ни приземи.

 

Накрая пак в утроба сме – леглото,

изпращащо последния ни дъх.

А сложихте ли тук, до мен перото? –

прашинка ще съм – там, на оня връх!

© Данаил Таков Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??