7.06.2009 г., 11:27 ч.  

Прашинки сме 

  Поезия » Философска
837 0 19

 

Прашинки сме малки, дори без следи,

в Космоса... свят от безкрая.

Където се раждат, умират звезди

и вихрят стихии... във хаоса.

 

В небесната книга написана там,

всеки е с място избрано.

Къде и каква е съдбата, не знам.

Спирали се вият нам странни.

 

След всяко начало... идва и край,

пътят за всички написан е,

а извън галактичния, Млечния рай,

милиони са също орисани.

 

Микрони и те са в света тъй голям,

но слели се, правят вселени.

А квазарите, черните дупки и ад

поглъщат ги... щом уморени са.

 

Мигът е тъй кратък, за нас отреден

подарък заветен от Бога.

Животът съдба е. А в днешния ден

прашинково вземем урока.

 

 

© Таня Мезева Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??