Раздвоен кръстопът,

тръгваш по грешния път.

Слънцето скрива се -

мрачно, сиво небе.

Вървиш по камъни,

препъваш се в тръни.

Продължаваш упорито,

става ветровито.

С всички сили се бориш -

житейските бури да пребориш.

С всеки ден разбираш,

че на мястото си не се намираш.

Сърцето ти се вкаменява,

от борбата се уморява.

Плаче душата ти,

мечтае си да отлети.

Виждаш място едно,

оказва се безоблачно.

Отново кръстопът,

тръгваш по новия път.

Слънцето се усмихва,

музиката не стихва.

Пътят е равен без препятствия,

не те сполетяват бедствия.

...............................

Пътят е правилният -

намерен е от изгубеният.

На Земята е с мисия всеки,

следва ли я - всички начинания са леки!

Душата ти трябва да пее,

щом слънцето сутрин изгрее,

да няма значение понеделник ли е,

с желание да вършиш своето занимание!