Празна стая, следи по стената
от рамки и гвоздеи - счупени мисли,
няма минало; с призрачно тяло
се бори за спомен едно огледало.
"Спирка на времето" - шепне душата,
сякаш обратно се движи часовника.
Няма ги прашните снимки от детството,
тъжно се чува звук на камбана.
На възли процежда се утрото тихо,
в прозореца бледо пердето мълчи,
измислих си тази история само,
защото във нея са моите следи.