Мина година. Велика събота е пак.

Започва съботното суетене.

Традицията го повелява,

първото яйце да е червено.

С него кръстче, ще поставя на челцето на детето.

Господ здраве да му дава. Амин!

Ще го сложа после в старата витрина,

да се не счупи до догодина.

Да ни носи щастие и късмет.

Второто червено в църквата  ще занеса,

когато мине литургията в дванадесет часа.

Другите яйца ще боядисам в цвят различен.

Сини като небето, зелени като пролетна трева.

Жълтичко ще сложа, като мъничко слънчице,

в моята купичка с  великденски яйца.

Остава обредния хляб.

Защото вчера приготвих козунак.

Набрах рано сутринта свежи цветя,

поставих ги на масата в хола,

празник е нали.

Нека бъде празник в нашите души.

Чакам с нетърпение, да дойде вечерта.

По стара традиция в църквата

ще отида заедно с моите деца.

Камбата когато в дванадесет забие,

ще вляза в храма, ще стоя смирено,

 с благодатния огън в ръка.

След  тържествената литургия.

„ Христос  Воскресе“

„Воистина Воскресе“

Свещта запалена в дома ще занеса.

.............................................................

Дванадесет удари. Камбаната гърми.

„ Христос  Воскресе“

„Воистина Воскресе“

„ Христос  Воскресе“

„Воистина Воскресе“....

„ Христос  Воскресе“

„Воистина Воскресе“

Великден е! Бъдете здрави!

Пожелавам на всички благополучие

и светли празнични дни.