Зората се бе пропукала
сред ясната бездна на безкрая сънен...
Стигнали своя предел безкръвен,
се лееха сенки по път...
Духове неми - Голгота нестигната.
Измъчени дивни еднорози -
неутъпкали в щастие искано
нечии чужди пътеки...
Без вина винени и недочути
как викали в себе си и викът им -
цял потопен в едно, се стичал в спирала...
Гротески пропукани и разплакани, ...