Застигаха ме болести и смърт.
От болка хоризонтът беше мрачен.
Любими ме оставяха сред път -
предателствата нищичко не значат.
Приятели извръщаха глави,
направили се, че не ме познават.
А най-разумните от тях дори
с флумастера дебел ме зачертават.
Прегъвах пръстите един след друг -
за двете ми ръце едва достигат.
Благодарих им, свивах длан в юмрук.
До утрото се правех, че заспивам. ...