Когато настъпи нощта,
ще притворя очи,
ще пречистя лошите думи
и мисли изпратени,
пълни със злоба към мен.
А с утрото слънчево
ще отворя отново усмихната
очите си, търсещи топлия ден.
В миг светът към мен ще поглежда,
а към тези чудовища, нарекли се хора,
ще изпратя усмивка с надежда.
Денят сам ще ги защрихова.
Ще вървя смело по пътя,
начертан от съдбата,
а Бог ще се погрижи за тях
и за всички, които са на Земята.
© Ивелина Цветкова Всички права запазени